Блог

Какво за вас е арогантност?

04-17-2016 | Елитбук екип

Можем да я определим като държание или навик за изявяване на неоправдани претенции по един надменен начин. Гордост, която се състои в прекомерна изява на достойнство, висока преценка или власт. Неуважение.

 Кой не е звучал така понякога: „Аз вече го знам това!“ , „Това никога няма да постигне успех!“ или  „Никой не ме разбира!“ и т.н.

Арогантността в старогръцката литература се отнася до високомерие, в което човек се възприема с по-висок статус от простосмъртните. С други думи себе възприятие на Бог. Други имена на арогантността могат да бъдат: егоцентризъм, самонадеяност, грандомания.

Арогантността всъщност е начин на контролиране на възприятията за нас самите, с цел избягване на „удар“ по самочувствието. Където самочувствието не е себе усещане (сам-о-чувствие), а оценка на околните за нас. В този случай основната стратегия е другите да видят колко перфектен, специален и безупречен е човек, както и отклоняване на вниманието от обикновени несъвършенства, уязвимост и недостатъци, с цел изкуствено повишаване на себе усещането.

Възможни първопричини за арогантност:

Ранно детство

Негативни преживявания в ранното детство като  неодобрение или критика от значими за израстването ни хора като например родители, братя, сестри, роднини и т.н.

Всички деца се раждат с естествено желание за любов и грижи. Това е тяхно право. В идеалните случаи, тези грижи са лесно достъпни и се дават безусловно. В други случаи, обаче, децата се сблъскват с грубост или неблагоприятни условия за тяхното развитие, което оставя дълбок отпечатък в тях.

Едно новородено бебе вярва, че светът е създаден, за да се грижи за него. Светът се върти около него. Това е съвсем нормално и всяко дете е способно да надрасне този период, осъзнавайки значимостта на хората около себе си. В един определен момент благополучието на всички се превръща в естествен копнеж и егоцентризмът се превръща в здравословен егоизъм(аз съм индивидуална частица от цялото наречено „семейство“ например).

В други случаи детето може да остане по-дълго в периода на егоцентризъм, където винаги е по-важно личното благополучие. Най-типичният сценарий за това е, когато детето трябва се бори за  получаване на любов, грижи и внимание или има поставени условия като например: „Ще те обичам ако ме слушаш.“, „Ще те обичам ако осъществиш моите мечти“, „Виж другите колко са послушни“ и т.н. По-този начин здравословната нужда от любов и грижа се превръща в самоцел. Тази цел изисква усилия и индивидуален подход. Така детето започва да се учи на манипулация и започва да изгражда модели, с които да получава това, от което има нужда.

Манипулирането на родителското възприятие става чрез подчертаване или преувеличаване на недостатъците на другите деца например. Това е ключов момент, в който детето се бори за любов и внимание. Понякога стремежът е толкова истински, че моделът на действие е с нас до края на живота ни, дори когато нямаме родители, които да впечатлим.

Погрешно възприятие

Имайки предвид подобни преживявания на борба, огорчение и поставяне на условия за любов, детето започва да вярва, че неговото благосъстояние завинаги зависи от оценката на другите.

„Моето щастие зависи от това как другите ме възприемат!“

Затова започваме да се „грижим“ за чуждото възприятие. Лъжем по –често, работим искрено за образа си.

Страх

Изкривеното възприятие за света води до страх от уязвимост или страх от негативно възприятие на хората около нас. Съревнованието и зависимостта може да продължи до зряла възраст. „ Хорското мнение“ става основен фактор при вземане на решения. Да бъдеш слаб или уязвим, провалите или критиките се превръщат истинска болка.

„Ако покажа своята слабост или споделя моите провали, всички ще ме осъдят.“ 

Съответно, когато някой друг го направи това е неприемливо и недопустимо за нас! Тогава ние съдим и отрицаваме тях (или всъщност себе си).

Стратегия

Основната стратегия за справяне със страха от уязвимост е създаването на обстоятелства, в които никога да не можем да бъдем критикувани. Подчертаването на силните ни качества е едно от действията, които предприемаме. Доста често истинските чувства и желания са дълбоко скрити, заради себеотрицанието в нас. Целта е винаги да сме перфектни! Поне в нашето съзнание.

Това включва:
- дърпане на внимание по повод нашите успехи, докато отричаме всичките си провали и недостатъци

- обръщаме голямо внимание на чуждите недостатъци и провали, силно критикуваме и игнорираме техните успехи и силни качества

- най-примитивната форма на арогантността ни би била самохвалство с явен присмех  - „Аз съм по-добър от другите“ . Ако това бъде повтаряно достатъчно пъти, може да се превърне в реалност -  е вярването. Но разбира се, никой не е перфектен.

Но арогантността не винаги е толкова пряка и видима около нас. На пример силен субективен патриотизъм или силна суетност са също част от арогантността ни.

Секретност

Има обстоятелства, в които е недопустимо да бъдем арогантни. Самохвалството е „против правилата“ по презумпция в повечето социални кръгове (въпреки че, съвременните текстописци или артисти направиха състояние използвайки арогантността в „изкуството си“ ).

По-фина форма на арогантност е посочването на доказателства, които ще доведат до заключението, че сме съвършени, все можещи, все знаещи. Това е тихата арогантност. „Не съм арогантен, не съм по-добър от теб, но съм прав.“ Използвайки истината, косвено доказваме ,че сме повече от другите. Няма по-добра лъжа, от лъжата базирана на истината! Маската на арогантността обича да се подсилва с истини.

Как да реагираме към арогантността?

„Целта на един аргумент е прогрес, а не победа“

Ако някой се стреми само към победа, то това е арогантност.
Всички  сме слаби и раними понякога. Ако допуснем такова самопризнание, това ще ни позволи да се освободим от  зависимостите си. Превърнем ли се в уверени и щастливи хора, няма да имаме нужда повече от този механизъм на „предпазване“ от удари. Няма нищо нередно в грешките или провалите.

Първото, което можем да направим за себе си е да бъдем по-широко скроени. Да бъдем отворени към нови идеи, възможности и знания! Нашият кръг на знания и възприятия е винаги ограничен, независимо колко се развиваме в живота си. Всеки 70 годишен има какво да научи от 7 годишен и обратното, разбира се.

Второто, към което можем да се стремим, е гъвкавост. Нашият свят е в непрестанно движение и еволюция. Позволете си от време на време да падате, да ставате. Позволете и на другите това! Жизнено важно е да бъдем гъвкави в съзнанието си, за да сме пълноценни в живота си.

При сблъсък с арогантност, най-импулсивната реакция би била отвръщане на „удара“. Но това изтощава много повече от допустимото. Назоваването или изобличаването на арогантността би била подходяща първа реакция. Ако знаете какъв е проблема, знаете и какво би било решението, дори и да не се появи веднага. Не случайно имаме поговорка „По-умният, отстъпва!“ . Но това не означава да сме страхливи или свенливи, а да преценим дали си заслужава да губим спокойствието си в името на „победата“ или по друг начин казано – заслужава ли си да се превръщаме в арогантност с цел да я преборим?

Не на последно място е важно да се замислим за съпричастността, състраданието. Всеки преминава през собствените си уроци по свой начин, помогнете ако можете. Така и на вас ще ви се помогне, когато сте в нужда. Дори арогантността се нуждае от любов и състрадание, за да израсне. Нека да не забравяме, че арогантните хора са плод на самите нас като родители, приятели или сънародници. Бъдете уверени и спокойни при сблъсък с арогантност, това е достатъчно в повечето случаи. Нека целта ви винаги е прогрес, а не победа!

Превод и допълнение: Сибел Вейсалова

Източник: personalityspirituality.net